13/08/2024
Точно преди 10 години на този ден преживях една от най-страшните нощи в живота си…
Бях в болницата и очаквах секцио на следващата сутрин!
Щях да претърпя (доброволно) операция. Щях да стана майка на първото си дете!
Бях много уплашена. Месеци преди това проучвах кой е по-добрият начин да родя, питах, търсих, четох, пак питах, още четох…
Точно заради това не исках да ставам майка - защото ме беше страх от самото раждане.
Мислех си, че това е най-трудното и с всичко след това ще се справя по-лесно…
Никога няма да забравя тази нощ. Чувствах се толкова уплашена и толкова сама, въпреки че бях в стая с още три бъдещи майки (подозирам, че и те са се чувствали така).
Когато съм тревожна, изливането на мислите ми на лист хартия винаги ми е помагало…
И тогава взех един лист и започнах да пиша писмо до бъдещото си дете, което щеше да се роди утре (тогава нямаше още Органайзера на бременността и писах на бял лист).
Разказах му колко много го чакам, как ме е страх в момента, но винаги ще го обичам и ще бъда до него и се молих всичко да мине добре…
Днес, 10 години по-късно, още помня този момент и го споделям с теб, за да ти кажа, че те разбирам!
Знам какво е да очакваш последните часове до раждането и да се чувстваш сама, независимо колко хора има около теб. Да те сковава страхът как, кога и по какъв начин ще родиш, ще боли ли, ще има ли упойка, ще бъде ли твоят доктор до теб…
Но този страх остава в историята, когато “най-трудното мине”. Когато сложат бебето върху теб!
И тогава осъзнаваш, че трудното тепърва предстои…
Но то е едно от малкото неща, за които си заслужава да вложиш усилия в този живот!💜
