30/05/2026
Мили клиенти, приятели и всички, които сте тук с мен 🤍
Искам първо да ви благодаря за всички поръчки, съобщения, доверие, търпение и подкрепа през последните месеци.
Покрай балове, кръщенета, погачи, подаръци за учители, рождени дни и всички малки и големи поводи, ателието работеше на много високи обороти. А истината е, че зад Anne Makes That стоя основно аз — Ани, с двете си ръце, телефона в едната ръка, детето често в другата и главата, пълна с идеи, срокове, дизайни, съобщения и поръчки.
Вчера Дария стана на 1 годинка.
И това ме накара много да се замисля.
Цяла една година аз реално не съм спирала да работя. Работих дори около раждането ѝ — отговарях на съобщения, приемах поръчки, качвах съдържание, планирах, снимах, мислех какво следва. Дори преди да вляза да раждам, пак бях „на линия“.
От преди да стана майка за втори път бизнесът беше поел такава скорост, че просто нямах право да спра. След раждането се случиха толкова много неща — хубави, трудни, объркани, изтощителни, понякога дори доста тежки моменти. Имаше дни, в които не знаех как ще успея да съм едновременно майка на бебе, майка на по-голямо дете и човекът, от когото зависи целият бизнес.
И до някаква степен съжалявам, че не съм снимала повече от тези моменти. Не за да се оплаквам, а за да мога да покажа по-истински през какво минава една майка, която се опитва да бъде максимално близо до децата си и едновременно с това да развива нещо свое.
Защото честно — не е толкова лесно, колкото понякога изглежда в клипчетата, които качвам. Зад всяко красиво видео има много недоспиване, много бързане, много вина, много притеснения, много работа на парче и много опити да не изпусна нито децата, нито бизнеса, нито себе си.
Може би, ако ми остане време през следващите седмици, ще ви разкажа повече за всичко това.
Тази една година заедно с Кико се опитвахме да издържим на всичко — малко бебе, по-голямо дете, което също има нужда от внимание, семейство, дом и бизнес, който зависи почти изцяло от това дали аз ще имам сили да работя.
Ако работя — има движение.
Ако не работя — всичко спира.
И точно затова реших, че е време за малко заслужено майчинство.
Не затварям Anne Makes That.
Не изчезвам.
Не спирам да творя.
Но имам нужда да отпусна малко напрежението, да не мисля за крайни срокове, дизайни, корекции, съобщения и дали всеки клиент е доволен във всяка една минута от деня.
Имам нужда да бъда малко повече майка.
Да бъда вкъщи.
Да бъда с децата.
Да си събера мислите.
Да споделя с вас идеи, които отдавна ми стоят в главата, но все не ми остава време за тях.
Затова графикът за следващите дни ще бъде следният:
✨ Почивка: от 29 май до 2 юни включително
✨ Работни дни: 3, 4 и 5 юни
✨ След това отново излизам в пауза
✨ Завръщам се на работа на 22 юни
✨ Нови поръчки ще приемам за изпълнение от 22 юни нататък
Моля, ако планирате поръчка за следващите седмици, имайте предвид тези дати и ми пишете навреме.
През този период ще продължа да бъда тук, но по-спокойно. Ще споделям повече от ежедневието, майчинството, дома, децата, идеите, които ми се въртят в главата, и всичко, което досега все оставаше „за после“.
А за тези, които ще видят снимката към този пост — как се разхождам с кафе в ръка, докато Дария отново спи в раницата — и ще си помислят:
„Докога ще я носиш така?“
„Не е ли вече голяма?“
„Няма ли да свикне?“
Отговорът е: докато ми позволява.
Докато тя има нужда.
Докато и двете го искаме.
Дори да е до 4 години.
Защото децата растат прекалено бързо. Прекалено неусетно. Един ден ги носиш в раница, заспали до сърцето ти, а на следващия вече духат първата си свещичка.
И аз не искам само да работя през тези моменти.
Искам и да ги изживея.
Искам да ги запомня.
Искам да се наситя на тях, докато още мога.
Благодаря ви, че сте тук.
Благодаря ви, че разбирате.
И благодаря на всеки, който подкрепя малкия ми бизнес, но и човека зад него. 🤍
Anne Makes That продължава — просто с малко повече въздух, малко повече майчинство и малко повече грижа към самата мен.
