16/08/2026
За неделното кафе искам да ви се похваля! ☕🧶
Най-накрая мога да кажа, че на обущаря детето няма да е босо, а на шивача – голо. 😊
Щастлива съм, защото Маги най-накрая се научи да плете на една кука.
Цяло лято имахме възможност да посещаваме различни творчески занимания, за да развива уменията си и фината си моторика. И колкото повече се докосваше до ръчната изработка, толкова по-силно ставаше желанието ѝ да се научи да плете.
И тук се появи голямото предизвикателство.
Тя е левичарка, а аз плета с дясната ръка.
Аз не можех да ѝ покажа движенията така, както бих искала, а за нея беше трудно да ги следва. Но няма невъзможни неща.
Намерихме дама, която плете с лявата ръка и която ѝ показа основите – как се държи куката и как се изплита първото синджирче.
След това Маги видя как едно прекрасно дете в моята лятна работилничка си изплете медуза само за два дни и това окончателно я запали.
И започнахме.
Тя с лявата ръка, аз с дясната.
Пробвахме, разплитахме, започвахме отново.
После разбрахме, че една нейна приятелка, която също е левичарка, е започнала да плете с дясната ръка. Тогава решихме да опитаме и ние.
Няма да ви лъжа – беше трудно.
Но и двете бяхме достатъчно упорити.
Купих ѝ дебела кука и дебела прежда, която сама си избра, за да ѝ бъде по-лесно в началото.
Тя реши, че първият ѝ проект ще бъде чантичка.
Изплете предната част, сама направи дръжката, а аз помогнах със задната част, за да стане по-бързо.
И така, бод след бод, конец след конец, се появи тази прекрасна чантичка, която днес носи с огромна гордост, когато излиза навън.
Тази малка история ми напомни нещо много важно.
Няма невъзможни неща, когато има желание.
А най-хубавото беше, че всички деца на площадката я гледаха с възхищение как плете и как сама е направила чантичката си.
И точно заради такива моменти нямам търпение да се върна към творческите работилнички „Да творим с Кати“.
Защото уменията, които даваме на децата, остават за цял живот.
А аз вече съм заредена с нови идеи и нямам търпение да започнем отново през септември. ❤️
